Писмо до Стоичков от Мексико разтърси България
На 5 юли минаха 30 години от деня, в който България в профил за първи път противник на Световно състезание в мач от елиминационна фаза. Бихме Мексико с дузпи на Съединени американски щати 94, откакто постоянното време и продълженията приключиха 1:1. Стоичков ги стартира с гол, при който опита да скъса мрежата, още в шестата минута.
Години по-късно у нас идва мексиканският публицист Хуан Пабло Вилялобос, а след гостуването си в България, дава обещание да напише писмо до Стоичков, написа Дир.бг. Прави го за 20-ата годишнина от дуела през 2014-а, и го изпраща на българския си издател - " Жанет 45 ". Вилялобос е създател на пътеписи, на литературна и кинокритика, както и на стотици пазарни изследвания. Много е известен в родината му, а и естествено - доста разпален по футбола.
Издателят го даде за издание особено на в. " Дневник " през 2014-а, а през днешния ден Дир.бг ви го напомня на същата дата - 5 юли, пет години по-късно. Едно ужасно любопитно четиво, малко далечно от мача, само че не и от тематиката.
" Скъпи Христо,
първо на първо би трябвало да те помоля за опрощение, че се обръщам на " ти " към теб, който си истински Звяр и Паметник на Вселенския Футбол въобще и на българския в частност. Аз съм единствено един преклонен мексикански публицист, който преди към този момент 23 напусна футболните стадиони заради тактически и механически съображения, както и заради дефицит на качество - бях искрено несръчен! И въпреки всичко се осмелявам да ти приказвам на " ти ", тъй като нашите животи, скъпи Христо, твоят и моят, са завинаги свързани от нещо, случило се на 5 юли 1994 година в Ню Джърси.
Ти къде беше във въпросния ден, в 16 часа 36 минути и 14 секунди? Помниш ли? Вярно, това наподобява на въпрос, който би ти задал някой арбитър или прокурор, с цел да разбере дали имаш правдоподобно оправдание, само че в нашия случай, драги Христо, както и да отговориш, няма значение. Защото аз знам къде беше: Ти таман влизаше в мексиканското наказателно поле, което, както и да го погледнеш, е същото като да нахлуеш в суверенната ни територия! Да си чувал текста на мексиканския химн? Не знаеш какви ужасни неща споделя, че вършим на чужденците, дръзнали да осквернят нашата земя. Казва още, че небето е дало на родината ни по един войник във всеки неин наследник!
Но да караме поред.
По това време аз живеех в Мексико, бях на 21 години и следвах в университета. Ех, Христо, а какво гадже единствено имах - хубавица на тъкмо осемнайсет! Де да я познаваше, мисля, че щеше да ти хареса. Дребничка такава, само че прелестно поставена... въпреки че това няма нищо общо, не ме разсейвай.
Онзи летен следобяд бяхме се събрали у нашите, с цел да отпразнуваме неизбежния и неподлежащ на подозрение успех на мексиканския народен тим над българския. Надойдоха сума хора: братята ми, братовчедите, чичовците, лелите, вуйчовците, вуйните, бабите, дядовците, приятелите и комшиите. Всеки донесе храна и питиета: такос, гуакамоле, карнитас, пръжки, текила, бира - някой път ще те поканя на посетители, с цел да схванеш защо ти приказвам!
Историята досега беше на наша страна: може би си спомняш какво се случи на осминафиналите на Световното през 1986 година - какъв популярен гол ви вкара Мануел Негрете! От различен страна, фактът, че най-красивият мексикански гол в историята се материализира в българската врата, напълно не значи, че имаме нещо особено срещу Българския Народ. Чиста случайност - просто вратата се оказа на пътя на нашия тим. Прочее, бяхме в приповдигнато въодушевление, твърдо уверени в успеха, когато настъпи трийсет и шестата минута (и четиринайсетата секунда след нея) от първото полувреме и ти получи топката в нашето наказателно поле.
Тук ще се наложи да мина в обстоен режим на роман, с цел да предам последвалите четири съдбоносни секунди, тъй че най-накрая да схванеш повода за сегашното писмо:
- 36 минута и 13 секунда: нахлуваш на мексиканска територия - дядо Чон взема едно начо и го маже с гуакамоле;
- 36 минута и 14 секунда: получаваш топката - дядо подвига начото към устата си;
- 36 минута и 15 секунда: шутираш с Невиждана Ярост и продънваш мексиканската врата - дядо се задавя;
- 36 минута и 16 секунда: ти се радваш на гола - дядо умира от МИГНОВЕН РАЗРИВ НА СЪРЦЕТО.
Какво ти беше крив, Ицо, моят дядо? Какво толкоз ти направи? Та ти даже не го познаваше.
А той беше прекрасен човек, Ицо, порядъчен, работен, разправяше смешни вицове. Както самичък ще се досетиш, до момента в който се стигна до дузпите и НЕОБИЧАЙНАТА българска победа, ние към този момент ридаехме на погребението на дядо. Ти знаеш ли какво е да се плаче по две аргументи по едно и също време!?
Години наред, драги Христо, имахме зъб - скрито и ядно - на българските национали и на всичко, обвързвано с България. Добре че до Мексико не стигат кой знае какъв брой новини за България.
После, както най-често става, времето покри с пелената на забравата гибелта на дядо и оня скръбен следобяд (видя ли какво здравата ми се получи това изречение, а, Христо... аз тъй като съм публицист, това загатнах ли ти го?). И тогава един ден, 19 години по-късно, направих като теб, единствено че в противоположния ред: качих се на един аероплан и навлязох в българска територия.
Когато родата ми научи за това пътешестване, свика Генерално фамилно заседание за обмисляне на Сериозни Мерки за санкционирането ти.
" Мъст! " - викаше един братовчед, който отглежда кокошки. " Родина или гибел! " - повтаряше тате, който е ходил един път в Куба и й е научил лозунга. " Малко да се поизтезава! " - настояваше една от лелите ми, която е монахиня, само че по необясними стечения на събитията в никакъв случай не си е в манастира. Наложи се първо да отскочим за текила и бира, с цел да можем да стигнем до Всеобщо единодушие.
В последна сметка, скъпи Христо, след два дни разисквания и трийсет и седем бутилки текила, взехме решение да ти извиним. В подмяна обаче държим да получим няколко дребни знака на благосклонност, едвам се убедим, че фактически си се отдръпнал от футбола и нямаш желание да се появиш в Бразилия през 2014-а и да ни отстреляш с някой от твоите Шутове с Невиждана Ярост, дето толкоз ги обичаш, с което да вземеш да довършиш татко ми, да речем.
Снимки: Getty Images
Сега, в случай че обичаш, се концентрира в нашия лист с (неподлежащи на оборване!) претенции.
1. Един звук bulgaros (така викаме на тези гадинки, с които се прави киселото мляко);
2. Деветдесет и четири тишърта на ФК " Барселона " с подпис (семейството ми е много голямо);
3. Две тениски на ЦСКА София с подпис (в Мексико не следим много-много българското първенство);
4. Две хиляди литра от онази по този начин вкусна чорба от кисело мляко, която вършат по твоите земи;
5. Двеста златни мартеници.
Както забелязваш, скъпи Христо, нашата амнистия ще ти излезе напълно фино. Такива сме си ние, добряци. Смятам да оставя това писмо в домашната ти пощенска кутия, като за задачата се възползвам от пътешествието си до България. Надявам се да стигне до теб.
Моля, приеми съответните благопожелания на цялото ми семейство. И хайде, хващай се за листата!
Сърдечен привет,
Хуан Пабло Вилялобос.
Години по-късно у нас идва мексиканският публицист Хуан Пабло Вилялобос, а след гостуването си в България, дава обещание да напише писмо до Стоичков, написа Дир.бг. Прави го за 20-ата годишнина от дуела през 2014-а, и го изпраща на българския си издател - " Жанет 45 ". Вилялобос е създател на пътеписи, на литературна и кинокритика, както и на стотици пазарни изследвания. Много е известен в родината му, а и естествено - доста разпален по футбола.
Издателят го даде за издание особено на в. " Дневник " през 2014-а, а през днешния ден Дир.бг ви го напомня на същата дата - 5 юли, пет години по-късно. Едно ужасно любопитно четиво, малко далечно от мача, само че не и от тематиката.
" Скъпи Христо,
първо на първо би трябвало да те помоля за опрощение, че се обръщам на " ти " към теб, който си истински Звяр и Паметник на Вселенския Футбол въобще и на българския в частност. Аз съм единствено един преклонен мексикански публицист, който преди към този момент 23 напусна футболните стадиони заради тактически и механически съображения, както и заради дефицит на качество - бях искрено несръчен! И въпреки всичко се осмелявам да ти приказвам на " ти ", тъй като нашите животи, скъпи Христо, твоят и моят, са завинаги свързани от нещо, случило се на 5 юли 1994 година в Ню Джърси.
Ти къде беше във въпросния ден, в 16 часа 36 минути и 14 секунди? Помниш ли? Вярно, това наподобява на въпрос, който би ти задал някой арбитър или прокурор, с цел да разбере дали имаш правдоподобно оправдание, само че в нашия случай, драги Христо, както и да отговориш, няма значение. Защото аз знам къде беше: Ти таман влизаше в мексиканското наказателно поле, което, както и да го погледнеш, е същото като да нахлуеш в суверенната ни територия! Да си чувал текста на мексиканския химн? Не знаеш какви ужасни неща споделя, че вършим на чужденците, дръзнали да осквернят нашата земя. Казва още, че небето е дало на родината ни по един войник във всеки неин наследник!
Но да караме поред.
По това време аз живеех в Мексико, бях на 21 години и следвах в университета. Ех, Христо, а какво гадже единствено имах - хубавица на тъкмо осемнайсет! Де да я познаваше, мисля, че щеше да ти хареса. Дребничка такава, само че прелестно поставена... въпреки че това няма нищо общо, не ме разсейвай.
Онзи летен следобяд бяхме се събрали у нашите, с цел да отпразнуваме неизбежния и неподлежащ на подозрение успех на мексиканския народен тим над българския. Надойдоха сума хора: братята ми, братовчедите, чичовците, лелите, вуйчовците, вуйните, бабите, дядовците, приятелите и комшиите. Всеки донесе храна и питиета: такос, гуакамоле, карнитас, пръжки, текила, бира - някой път ще те поканя на посетители, с цел да схванеш защо ти приказвам!
Историята досега беше на наша страна: може би си спомняш какво се случи на осминафиналите на Световното през 1986 година - какъв популярен гол ви вкара Мануел Негрете! От различен страна, фактът, че най-красивият мексикански гол в историята се материализира в българската врата, напълно не значи, че имаме нещо особено срещу Българския Народ. Чиста случайност - просто вратата се оказа на пътя на нашия тим. Прочее, бяхме в приповдигнато въодушевление, твърдо уверени в успеха, когато настъпи трийсет и шестата минута (и четиринайсетата секунда след нея) от първото полувреме и ти получи топката в нашето наказателно поле.
Тук ще се наложи да мина в обстоен режим на роман, с цел да предам последвалите четири съдбоносни секунди, тъй че най-накрая да схванеш повода за сегашното писмо:
- 36 минута и 13 секунда: нахлуваш на мексиканска територия - дядо Чон взема едно начо и го маже с гуакамоле;
- 36 минута и 14 секунда: получаваш топката - дядо подвига начото към устата си;
- 36 минута и 15 секунда: шутираш с Невиждана Ярост и продънваш мексиканската врата - дядо се задавя;
- 36 минута и 16 секунда: ти се радваш на гола - дядо умира от МИГНОВЕН РАЗРИВ НА СЪРЦЕТО.
Какво ти беше крив, Ицо, моят дядо? Какво толкоз ти направи? Та ти даже не го познаваше.
А той беше прекрасен човек, Ицо, порядъчен, работен, разправяше смешни вицове. Както самичък ще се досетиш, до момента в който се стигна до дузпите и НЕОБИЧАЙНАТА българска победа, ние към този момент ридаехме на погребението на дядо. Ти знаеш ли какво е да се плаче по две аргументи по едно и също време!?
Години наред, драги Христо, имахме зъб - скрито и ядно - на българските национали и на всичко, обвързвано с България. Добре че до Мексико не стигат кой знае какъв брой новини за България.
После, както най-често става, времето покри с пелената на забравата гибелта на дядо и оня скръбен следобяд (видя ли какво здравата ми се получи това изречение, а, Христо... аз тъй като съм публицист, това загатнах ли ти го?). И тогава един ден, 19 години по-късно, направих като теб, единствено че в противоположния ред: качих се на един аероплан и навлязох в българска територия.
Когато родата ми научи за това пътешестване, свика Генерално фамилно заседание за обмисляне на Сериозни Мерки за санкционирането ти.
" Мъст! " - викаше един братовчед, който отглежда кокошки. " Родина или гибел! " - повтаряше тате, който е ходил един път в Куба и й е научил лозунга. " Малко да се поизтезава! " - настояваше една от лелите ми, която е монахиня, само че по необясними стечения на събитията в никакъв случай не си е в манастира. Наложи се първо да отскочим за текила и бира, с цел да можем да стигнем до Всеобщо единодушие.
В последна сметка, скъпи Христо, след два дни разисквания и трийсет и седем бутилки текила, взехме решение да ти извиним. В подмяна обаче държим да получим няколко дребни знака на благосклонност, едвам се убедим, че фактически си се отдръпнал от футбола и нямаш желание да се появиш в Бразилия през 2014-а и да ни отстреляш с някой от твоите Шутове с Невиждана Ярост, дето толкоз ги обичаш, с което да вземеш да довършиш татко ми, да речем.
Снимки: Getty Images
Сега, в случай че обичаш, се концентрира в нашия лист с (неподлежащи на оборване!) претенции.
1. Един звук bulgaros (така викаме на тези гадинки, с които се прави киселото мляко);
2. Деветдесет и четири тишърта на ФК " Барселона " с подпис (семейството ми е много голямо);
3. Две тениски на ЦСКА София с подпис (в Мексико не следим много-много българското първенство);
4. Две хиляди литра от онази по този начин вкусна чорба от кисело мляко, която вършат по твоите земи;
5. Двеста златни мартеници.
Както забелязваш, скъпи Христо, нашата амнистия ще ти излезе напълно фино. Такива сме си ние, добряци. Смятам да оставя това писмо в домашната ти пощенска кутия, като за задачата се възползвам от пътешествието си до България. Надявам се да стигне до теб.
Моля, приеми съответните благопожелания на цялото ми семейство. И хайде, хващай се за листата!
Сърдечен привет,
Хуан Пабло Вилялобос.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ